Ирена Анастасова: Политиците ще идват и ще си отиват, но българският учител винаги ще е тук
15 септември - в нашата страна отдавна, въпреки и импровизирано, е ден от националния празничен календар. Началото на новата образователна година! Ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и терзания! На доста цветя, на вяра, на благодарност, на обещания! Ден, който всеки помни и претърпява още веднъж и още веднъж в годините със своите деца и внуци. А за нас, чиято професионална орис е обвързвана с децата и учебното заведение – ден на непроменяемо повтарящо се неспокойствие и на чувство за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценното ни благосъстояние – децата на България!
По традиция и тук, в Народното събрание, четем наложително заявления – като през днешния ден. Върнах се във времето обратно и наблюдавах десетки заявления на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, заявена отговорност, осъзната приоритетност на образованието, мотивиране на нужни промени. Години наред! Едно и също!
И до каква степен стигнахме?
Заявявахме неведнъж, че задачата е ученикът да стане център на просветителната система. Казвахме, че учителят е значим. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра доминира и до през днешния ден.
И какво се случи? Ученикът стана център на системата, с помощта на нормативните промени, с помощта на изменящите се настройки в обществото, с помощта на целенасочените старания на доста институции, в това число и на Народно събрание, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученикът да му е забавно в учебно заведение, а установяваме, че децата ни усвояват все по-малко познания и умения, че имаме 47% функционална неначетеност измежду деветокласниците, че експанзията в учебно заведение пораства, а дисциплината пагубно пада, че възрастните са по-образовани от младите. В навечерието на първия образователен ден и УНИЦЕФ - Детският фонд на Обединените народи, в собствен отчет, ни предизвестява за влошени просветителни резултати на учениците в България. Отчита отпадането от учебно заведение, увеличението на случаите на принуждение и неналичието на базови познания и умения сред подрастващите у нас.
Освен всичко друго - дълги години се внушаваше, че учебното заведение няма възпитателни функционалности и това било идеологическа небивалица на социализма. Преди време, едни следващи ръководещи се сетиха, че не е по този начин и даже се създаде тактика по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживялост, позволявам – от нискообразовани „ специалисти ”, които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията.
Беше натрапен правилото „ парите следват ученика ” като модел за финансиране на просветителните институции. И по този начин ученикът дотам стана център на системата, че от него стартира да зависи благосъстоянието на всяко учебно заведение!
Какво стана с декларацията, че учителят е значим за системата!? Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави изречения, благодарности и дълбоки мисли във връзка 15 септември или 24 май!
Такива като мен, работещи години наред в учебно заведение, от дълго време предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, доближава непреклонно! Е, той настъпи – и не в този момент, преди 5,6,7 години. И какво последва?
Вдигаме заплатите на учителите. Вече 3-4 следващи години. Правилно, само че доста закъсняло деяние!
Щедро се отпускат пари за подготовка, само че те отиват в някои много съмнителни обучителни организации – проблем, за който в последните 7 години неведнъж сме питали министрите в тази зала! И по този начин учителите минават през съответната подготовка, получават съответните заеми, тъй като, съгласно нормативната уредба, от това зависи кариерното им развиване и атестирането им, само че получават ли нужните нови познания – по-често – не! Но въпросните организации получават парите си.
От МОН непрестанно обещават разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите. Ако някой има вяра, че това се случва – значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско учебно заведение, с изключение на когато самият той е бил възпитаник. Дали ще нанасяш каква ли не изискуема информация с писалка или на компютър – особена разлика няма!
Все още и още веднъж управленията на учебните заведения и учителите са главните настоящи лица и в така наречен Механизъм за обсег и задържане на децата и учениците в просветителната система. Към тях от време на време, когато имат време, се включват представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и Дирекция „ Социално подкрепяне “. Точно тези, които имат задължения по обсега на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. Отдавна питаме МОН дали смята тези функционалности за присъщи на учебните заведения и детските градини? Понякога ни дават отговор, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкоз тежки, че нещо би трябвало да се направи. Ами, направете го, само че не гърба на учителя. Ангажирайте в действителност и с дейности, а освен за следващия ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към казуса.
А другояче – длъжници сме на учителите и на децата, тъй като:
Не се случи олекотяването и осъвременяването на образователното наличие, в случай че изключим безумното осакатяване на проучването на българската история и литература, което обаче мъчно можем да назовем осъвременяване, тъй като по-скоро е идеологизирано изкривяване; преместването на създатели от един клас в различен на парче или безумната концепция – децата, чийто майчин език не е български – да го учат като непознат обезмисли труда на над 15000 учители, над 3000 родители и още толкоз възпитаници, които дадоха мнението за образователните стратегии през 2022 година! И последва..... досега едно нищо!Не се случва и предпочитаното развиване на професионалното обучение, което няма по какъв начин да стане с принудително рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с дейна грижа, помощ и запас, дружно с бизнеса, за преобразяване на професионалните учебни заведения в желани;Не се случва в вярната посока и възобновената остаряла функционалност на образованието да възпитава, тъй като от изброените в Стратегията за възпитателната работа в просветителните институции обществени, цивилен екологични, мултикултурни полезности се губят човешките;Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За 7 години от действието на закона имаме над 60 промени в Наредбите за стандартите, произлизащи от закона. Променени, анулирани, издадени нови такива, още веднъж изменени – някои по 5 пъти към този момент. Мислите ли, че има разумен човек, който да не си направи извода, че освен това състояние хаосът в системата е неминуем. Не беше спазено даже условието на член 251 от закона – на всеки две години да се внася в Народното събрание отчет за използването на правилата и за осъществяването на задачите на предучилищното и учебното обучение в сходство със закона. За 7 години е имало един подобен и то с година и половина забавяне.Не се случват още доста нужни дейности в системата.Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми неведнъж. Народно събрание одобри нашите оферти за безвъзмездни учебници до 12 клас в това число, за разширение на обсега на еднократната помощ за 15 септември за всички възпитаници до 8 клас в това число.
Българска социалистическа партия има ясна визия за развиване на междинното обучение:
Нови образователни проекти, стратегии и образователно съдържание;Нов модел на базисна и продължаваща подготовка на учителите и преобразяване на учителството в контролирана професия;Нова, модерна учебна среда във всяка просветителна институция.Ще създадем и нашите оферти за смяна в ЗПУО през тази парламентарна сесия.
Скъпи сътрудници, учители!
Убедена съм, че българският преподавател знае какво и по какъв начин би трябвало да го направи, когато има свободата за това, когато има постоянна базисна и продължаваща подготовка и подкрепяща социална среда, когато работи в модерни класни стаи и със модерни средства, когато е разтоварен от несвойствени функционалности.
Всички тези условия би трябвало да ги сътвори страната. Останалото е любовта към децата, която носим в сърцата си абсолютно!
Политиците, партиите, звездите в една или друга сфера – ще идват и ще си отиват, само че българският преподавател ще е постоянно тук! От дългогодишната ми процедура знам, че там, в класната стая, учителят е всичко за децата – не шефът, не кметът, не чиновникът от министерството. Затова учителят би трябвало да има цялото доверие на обществото, от което се нуждае, в случай че желаеме почтено бъдеще за Родината! Имайте волята да отстоявате позициите си, тъй като вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната специалност, тъй като от вас потегля бъдещето на този свят!
Скъпи възпитаници!
Вие сте смисълът на нашите старания и вие сте нашата мисъл и грижа за бъдещето на България! Бъдете здрави и упорити! Нека всеки от вас работи безрезервно и дружно със своите учители да постигате отлични резултати в образователната подготовка! Помнете, че пътят към знанието не е лек, само че единствено посредством него се реализира разцвет и независимост!
Честита нова образователна година! На добър час!
По традиция и тук, в Народното събрание, четем наложително заявления – като през днешния ден. Върнах се във времето обратно и наблюдавах десетки заявления на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, заявена отговорност, осъзната приоритетност на образованието, мотивиране на нужни промени. Години наред! Едно и също!
И до каква степен стигнахме?
Заявявахме неведнъж, че задачата е ученикът да стане център на просветителната система. Казвахме, че учителят е значим. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра доминира и до през днешния ден.
И какво се случи? Ученикът стана център на системата, с помощта на нормативните промени, с помощта на изменящите се настройки в обществото, с помощта на целенасочените старания на доста институции, в това число и на Народно събрание, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученикът да му е забавно в учебно заведение, а установяваме, че децата ни усвояват все по-малко познания и умения, че имаме 47% функционална неначетеност измежду деветокласниците, че експанзията в учебно заведение пораства, а дисциплината пагубно пада, че възрастните са по-образовани от младите. В навечерието на първия образователен ден и УНИЦЕФ - Детският фонд на Обединените народи, в собствен отчет, ни предизвестява за влошени просветителни резултати на учениците в България. Отчита отпадането от учебно заведение, увеличението на случаите на принуждение и неналичието на базови познания и умения сред подрастващите у нас.
Освен всичко друго - дълги години се внушаваше, че учебното заведение няма възпитателни функционалности и това било идеологическа небивалица на социализма. Преди време, едни следващи ръководещи се сетиха, че не е по този начин и даже се създаде тактика по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживялост, позволявам – от нискообразовани „ специалисти ”, които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията.
Беше натрапен правилото „ парите следват ученика ” като модел за финансиране на просветителните институции. И по този начин ученикът дотам стана център на системата, че от него стартира да зависи благосъстоянието на всяко учебно заведение!
Какво стана с декларацията, че учителят е значим за системата!? Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави изречения, благодарности и дълбоки мисли във връзка 15 септември или 24 май!
Такива като мен, работещи години наред в учебно заведение, от дълго време предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, доближава непреклонно! Е, той настъпи – и не в този момент, преди 5,6,7 години. И какво последва?
Вдигаме заплатите на учителите. Вече 3-4 следващи години. Правилно, само че доста закъсняло деяние!
Щедро се отпускат пари за подготовка, само че те отиват в някои много съмнителни обучителни организации – проблем, за който в последните 7 години неведнъж сме питали министрите в тази зала! И по този начин учителите минават през съответната подготовка, получават съответните заеми, тъй като, съгласно нормативната уредба, от това зависи кариерното им развиване и атестирането им, само че получават ли нужните нови познания – по-често – не! Но въпросните организации получават парите си.
От МОН непрестанно обещават разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите. Ако някой има вяра, че това се случва – значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско учебно заведение, с изключение на когато самият той е бил възпитаник. Дали ще нанасяш каква ли не изискуема информация с писалка или на компютър – особена разлика няма!
Все още и още веднъж управленията на учебните заведения и учителите са главните настоящи лица и в така наречен Механизъм за обсег и задържане на децата и учениците в просветителната система. Към тях от време на време, когато имат време, се включват представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и Дирекция „ Социално подкрепяне “. Точно тези, които имат задължения по обсега на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. Отдавна питаме МОН дали смята тези функционалности за присъщи на учебните заведения и детските градини? Понякога ни дават отговор, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкоз тежки, че нещо би трябвало да се направи. Ами, направете го, само че не гърба на учителя. Ангажирайте в действителност и с дейности, а освен за следващия ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към казуса.
А другояче – длъжници сме на учителите и на децата, тъй като:
Не се случи олекотяването и осъвременяването на образователното наличие, в случай че изключим безумното осакатяване на проучването на българската история и литература, което обаче мъчно можем да назовем осъвременяване, тъй като по-скоро е идеологизирано изкривяване; преместването на създатели от един клас в различен на парче или безумната концепция – децата, чийто майчин език не е български – да го учат като непознат обезмисли труда на над 15000 учители, над 3000 родители и още толкоз възпитаници, които дадоха мнението за образователните стратегии през 2022 година! И последва..... досега едно нищо!Не се случва и предпочитаното развиване на професионалното обучение, което няма по какъв начин да стане с принудително рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с дейна грижа, помощ и запас, дружно с бизнеса, за преобразяване на професионалните учебни заведения в желани;Не се случва в вярната посока и възобновената остаряла функционалност на образованието да възпитава, тъй като от изброените в Стратегията за възпитателната работа в просветителните институции обществени, цивилен екологични, мултикултурни полезности се губят човешките;Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За 7 години от действието на закона имаме над 60 промени в Наредбите за стандартите, произлизащи от закона. Променени, анулирани, издадени нови такива, още веднъж изменени – някои по 5 пъти към този момент. Мислите ли, че има разумен човек, който да не си направи извода, че освен това състояние хаосът в системата е неминуем. Не беше спазено даже условието на член 251 от закона – на всеки две години да се внася в Народното събрание отчет за използването на правилата и за осъществяването на задачите на предучилищното и учебното обучение в сходство със закона. За 7 години е имало един подобен и то с година и половина забавяне.Не се случват още доста нужни дейности в системата.Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми неведнъж. Народно събрание одобри нашите оферти за безвъзмездни учебници до 12 клас в това число, за разширение на обсега на еднократната помощ за 15 септември за всички възпитаници до 8 клас в това число.
Българска социалистическа партия има ясна визия за развиване на междинното обучение:
Нови образователни проекти, стратегии и образователно съдържание;Нов модел на базисна и продължаваща подготовка на учителите и преобразяване на учителството в контролирана професия;Нова, модерна учебна среда във всяка просветителна институция.Ще създадем и нашите оферти за смяна в ЗПУО през тази парламентарна сесия.
Скъпи сътрудници, учители!
Убедена съм, че българският преподавател знае какво и по какъв начин би трябвало да го направи, когато има свободата за това, когато има постоянна базисна и продължаваща подготовка и подкрепяща социална среда, когато работи в модерни класни стаи и със модерни средства, когато е разтоварен от несвойствени функционалности.
Всички тези условия би трябвало да ги сътвори страната. Останалото е любовта към децата, която носим в сърцата си абсолютно!
Политиците, партиите, звездите в една или друга сфера – ще идват и ще си отиват, само че българският преподавател ще е постоянно тук! От дългогодишната ми процедура знам, че там, в класната стая, учителят е всичко за децата – не шефът, не кметът, не чиновникът от министерството. Затова учителят би трябвало да има цялото доверие на обществото, от което се нуждае, в случай че желаеме почтено бъдеще за Родината! Имайте волята да отстоявате позициите си, тъй като вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната специалност, тъй като от вас потегля бъдещето на този свят!
Скъпи възпитаници!
Вие сте смисълът на нашите старания и вие сте нашата мисъл и грижа за бъдещето на България! Бъдете здрави и упорити! Нека всеки от вас работи безрезервно и дружно със своите учители да постигате отлични резултати в образователната подготовка! Помнете, че пътят към знанието не е лек, само че единствено посредством него се реализира разцвет и независимост!
Честита нова образователна година! На добър час!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ